– Калино, климатът са смахна, кай, глобалну! – ми вика Жеку Агронома и са чеши пу каскетя. Фиксирам гу у стайлинга – с балтон и пу сандали, с шушони, кратки гащи и фанела рядка плетка. – Шса стопли, реках, Жеко, спор въпще да няма, ама да знайш и яз [...]

– Яз долна манджа вечи, кай, въпще ни моа да ям, ни кусвам триеница, паприкаш било̀ или ушаф със зели! Нъл бяхми у Европата със зълвата, либовника ѝ и със мой Иван… Констанца, кай, Калино, ней кат нашту просту селу! Иклектика да видиш, вика, скопос, интелек и упщиство… Ми [...]

Узрялу лятуту – шса сцепи по ръба и слънциту през дреити припарва… Ут мързел ли, ут жега ли – шса разтопя и ниту плетка, ни мутика ми са барват. Ду обед – плаж, наливам са с кайве, пу икиндия, глейш, куктейли занадигам… Ни съм дубре, ви думам, ич ни [...]

Како прудават тука? Ни разбрах, ма гледам са редят и… Чай да вида, хем с голи рЪци да убия някуй час. Ма не, чи ши купувам. Ми са свиди. Са мотам пу пазар’ти пет за шес и вида ли упашка – ни издържам! Заформя ми са кичест интирес, усобену, [...]

Глей алафранга дума, глей колтура, сестро, и философия на еденету ф минималистичнус! Три бобени зърна курдисваш у паницата тържествену връз стрък ут джоджен, килнат естетичну и толкус! Ниту ляп, ни люта чушка, ни тава с кифтета! Кат пита твоя „Ко й туй?!“ – „Боб гурме, льобими!“ Аку е мъш [...]

Ут две нидели кък сми скарани с кантаря и съм гу сритала да дреми у кюшету. Ич Наша Светлос с негу няа да разговаря, докат` ни фани да са дръша квалитетну! Доскору биваши, макар чи сяка сутрин, наместу „Съща си фиданка ма, Калино!“ пусрещаши ма охкащ, кисел и нацупен, [...]

Какó й трябаши на Колюф`та Дафина да си утваря онзи ден гулямата уста: – Ку знайш ква торта съм напрайла, Калино! Уляз у фейса, вика, снимка изплющях. И флязах, де. Такваз съм пудатлива… На изкушения въпще ни моа държа. Видях. И кулинара ф мен са убрина! Такваз й на [...]

– Тъз приказка не й мойта, ми са струва! – рекла към три часа нущес Принцесата. – Амчи какó й бе, холан, туй будувани, среднощну едени, пуфтени и пучесвани?! Уж спяща, уж красавица…, то – мани! Ептéн ши са сбръчкосам ф наприжение. Ку мини Принц – ф издънка ши [...]

У селу мини са не мини ногу времи току ут рейса са изсипи вещ истет. Запрята крачолити върлу ду кулени, изпъва врат и зейва у фалцет… То да тий драго – гаче ут амвона сред селската чаршия най-утпред… Дорде не вдене даже Глуха Дона – ни му са свиди [...]

автор: Калина Кат рекаха „Пителя на Калина снесъл!“ въри дуказвай ся, чи нямаш ич пител. Туй инфурмацийта е интересну нещу – ни знайш утде какО шти натрисе. – Ми снесъл ма, Калино, чак измътил. Из онзи ден ф съседнити села разпраяха, чи щели да та търсят, щот да си [...]