Информативну
12 май 2011
автор: Калина
| Кат рекаха „Пителя на Калина снесъл!“ въри дуказвай ся, чи нямаш ич пител. Туй инфурмацийта е интересну нещу – ни знайш утде какО шти натрисе. – Ми снесъл ма, Калино, чак измътил. Из онзи ден ф съседнити села разпраяха, чи щели да та търсят, щот да си купят ут пителскити яйца! – Възгеч бе, викам, сал куза си имам, магари, дет си пада малку филусоф… Пителя, знайти, приди две гудини за сбора гу наготвих ф сопствен сос. И уттугас кукошки сал си въдя, ама ни снасят ич – екстериор. Пителя как…, ми то ни мой да бъди! – Не, снесъл е, ма! – зейнаха у хор. А сЕга, де! – Е, убу, викам, снеси! Измъти, дажи пак гу насадих… – Ам крокодилити тугаз къде са!? -Кви крокодили?!- Ептен са фтрещих. – Ни са праИ ма, знайми, чи измътил шес крокодила, охлюв и орел! |
И таз дубра! Сига ептен я фтасах… Ко щях да чуя, аку имах пък пител. – Спукойну, викам, ся ши ви убЯсна. Ам крокодилити утлитнаха на юг, кузата с охлюва кумплектну са на паша, а пък орела… тряа да й нейде тук. – Ни та исрам, ма, прайш на абдали и за пауна кату пукъл си мълчиш! Сабалан казаха, чи та видяли… Бе, холан, аз пунасям на джумбиш, ма най-пудир ми кипва на чумберя. Чи бива ли пък бивул за мизе!? Затуй ши обопщя пред цялу селу: Пител яз нямам. Ич биля. Вуп-ще! Да нИ съм чула – охлюви, орели, пауни, крокодили и… какоту там. Пуглеж ду някой ден кузата ми утелят инфурмацьонну, без въпще да знам.  |
Лабораторни хроники – зрялост
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване
В банката
Вицове 35