Глей алафранга дума,
глей колтура, сестро,
и философия на еденету ф минималистичнус!
Три бобени зърна курдисваш у паницата тържествену
връз стрък ут джоджен, килнат естетичну
и толкус!

Ниту ляп,
ни люта чушка,
ни тава с кифтета!

Кат пита твоя „Ко й туй?!“ – „Боб гурме, льобими!“
Аку е мъш на мясту, ми са струва ачи, сестро,
ши та пудгони със дилафа из градин`та.
Ма ти са дръш на френцка висота и пулужений,
сейно си расла ф Елисейския дворец. И точка!

Макар, ку питаш мен
и яз кат Жеку агронома съм на мнений,
ачи гурмету няма да вирей на мъшка нервна почва.

автор: Калина