– Яз долна манджа вечи, кай, въпще ни моа да ям,
ни кусвам триеница, паприкаш било̀ или ушаф със зели!
Нъл бяхми у Европата със зълвата, либовника ѝ и със мой Иван…
Констанца, кай, Калино, ней кат нашту просту селу!

Иклектика да видиш, вика, скопос, интелек и упщиство…
Ми то пу манджити личи си най-напреде ма, Калино!
Категорически разграничихми са ут бахур и ут боб,
пък зълвата устай либовника си, щот ядал сланина.

И ей на̀ вечи, сестро, вдругиден ша стани трети ден,
уткъкту целокупну у дома сми същу кат ф Европа –
посрецтвом нош и вилица компот ут карфиол ядем,
пък мушамата аку ней колосана – въпще ни почвами.

Ай тъй ми викаши на Глуха Гана гласовитата снаха,
пък яз сконфузену насреща ѝ примигах на парцали,
закот гювеч си бяф наготвила ф ГУЛЯМАТА тава
(и под секрет у разрез със Европата)
с лъжицата и с по̀лвин ляп амен гу бяф изяла…

автор: Калина