Ай тъй си думала фаталну спритиснена,
ма апнала две-три кифтета у движение,
нуса си пак напудрила да й натъкмена,
прузяла са широкоспектърно
(чак станалу тичение)
и пак си легнала, завила са шармантну,
биля кузи броила докъм двеста,
га ф одаята безпардонну и с нахалнус
улязъл принца и ф екстаз либовен креснал:

– О! Ваша Светлос, що ни спити, а ма!?
Напраила сти дармадан ушаф креватя!
Нъл тряа да Ва цалувна сейно блатна жаба,
през Девет дола у Дисети да Ва пратя…

„Тоз ич гу няма тъй кату гу гледам!” –
пучти я жегнали извътрешну съмнежи,
ма чунким малку били нейнити прублеми,
чи да дълбай ф акъли плитки и да забилежи.

– Бá, „лека нош”, ма! Я дан са фтилявати!
Тугаз утивам да цалувна два-три Звяра,
да крадна златна ябълка ут Седемте джуджета,
чи инак Дъртия козел… таквоз… ъ-ъ… Царя
ши Ва убеси на врата ми ич въпще биз зестра.

– Върú на лов за гъби, аку щеш! Мискинин!
Мен змей ма люби! И шма земи! :Р
(тъй ми речи мама)
Усвен принцеса, Наша Светлос сми Калина!
Затуй ф дифектна приказка си изтъпанен!

Ай тъй му са изрепчила пу жентълменски начи
и гу изпратила льобезну с камънак и дърве,
пудир, завита приз глава, захъркала юнашки!
Пък Принца рекъл:
– Ти ши кайш пък!
(Пръдла!)