Узрялу лятуту – шса сцепи по ръба
и слънциту през дреити припарва…
Ут мързел ли, ут жега ли – шса разтопя
и ниту плетка, ни мутика ми са барват.

Ду обед – плаж, наливам са с кайве,
пу икиндия, глейш, куктейли занадигам…
Ни съм дубре, ви думам, ич ни съм дубре!
Стремителну ф амеба еволюирам!

Зафана и без телескоп да си личи,
чи мързела ши ма пуфтаря и путретва…
Е, кък амеба принципну мутика да върти!?
Ку ще!

Ама е ляту! Йей!
(Простену й, разберети!)

автор: Калина