И реках си акълну: Я, Калино моме,
ем ногу-ногу без да са старайш
забъркай торта, дет да та запомнят…
То убу, ама кък ли ши са прай!?
Мен дай ми курабии, кузунаци,
тюрлю гювеч, кумпоти, боб чорба…
(дан чувам гък ко стана с мисирака,
дет пълних с кот ми флези у ръка!!!)*
Чи няма ся йна торта да умеся
да са напукат ф завис сички женуря,
кат й курдисам кадрото у фейса,
рицепката у книга да ми издадат…

Ай тъй пулвин час кат са агитирах
и щоту нямах довод ич „протиф”…
За секи случай пет минути медитирах
и шес куплета увод нагласих.

Утторих сетне чикмиджета и долапи,
измъкнах де що имаши ица, брашна,
пупрафки, захар, други салтанати…
Едвам събрах ги у ГУЛЯМАТА тава.

Ма нямах маскарпоне! Къф резиль!

Ина капачка турнах. Сал за аромат.
И да ви кажа занапред – ни са хабети.
Туй бакпулвери, дет им думат у града,
ут тоз мумент натъй ги забра`ети.
Кат зе да са надига тоз ми блат –
ши изтърбуши печката, дан кажа одаята!
На шес етажа торта стана – уникат!
Убаче с малък обектиф мий апарата.

Съм одобрена неска в Гинес за рекорд,
изпратиха ми грамута, мидал и прочия…

Да види ся Дафина кон дъл рупа боб!
Кат дизел оди, ма ни мой ми кажи „копчи”.