Туй на нищу гу ни мяза! Ф селу има интернет, а пък ток ни ни й прикаран. К’ъф такъф прусперитет!? Със мерак сминих тилету за кумпютър ноф мудел, щоту чух, чи ф интернета селски пръкнал са й раздел. У града ма прусвитиха, имам диплума биля… Дип ф акъла да [...]

Вечи ич ни ми са копа! Искам ф офис да работа! Хем ши одя нагласена, ду ушити начервена. На бюроту кат са тура с вапцан`ти си маникюри, на кумпютъра ши щракам и краката ши си клата. И на шефа ши са слагам, в рабута дан ма натяга. Ич ни [...]

Денят си бил личал ут сутринта. Ней вярну, никва връска няма. Туй филусофска дървена глава гу е измислила щот лаф да става. Напримерну сабалан са успах, пителя щоту ниридовну кукурига. Пучесвах са, са мотах, са въртях, дукату фпрегна Марку ф тъс талига… Чи ко разправах? А! За сутринта. Ми [...]

Аз знам, чи съм рудена със късмет! Ут малка ощи сякак са усещах и ут галошити нагоре кат ни съм у ред, късметя няма начин дан ма среща. Сифте ма блъсна рану…, ма куга!? (тос белег на челоту ут тугаз ми й…) Такъф ритник, чи… одма ма прустря. Ут [...]

Вичерна фуста с гол гръб. Оримак. Румантика са лей ут грамуфона. На масата дремуцам с грацки амсалак. (Афф, ко мълчи кат пукал тос галфонин!?!) Пуглеждам гу – ма гледа кат тиле, назобану с люцерна пусред ляту. Мълчи! Аслъ, какО да ми риче? Пък яз ни си заторих ич устата. [...]

Разпукна пролет, бръмнаха мухи и сигур нещу грацку вятъра дунеси, закот ут наприжений въздуха трепти – ши кайш са случва няква интиреснус. Пред оримака блика пъстра суетня, каруца ду каруца са паркирват… Наслизват лъскави ергени, жинуря, накрулена Калина и тя пристига. Пред кръчмата строени у шпалир ергени с геги, [...]

Няма тъзгудишни тикви, йощ ни сми ги сяли. Га шги чакам да пуникнат, кОпани, чи брани… Пък ми трябат и мий спешну, щот мидали ш’ дялам – тиквени, ма то ней смешну. Дюс-бас ш’ награждавам! Тикви имам, ма ут лани пет-шес искуфели. Анджак ордени ши станат – тъкму за [...]

Ни ща Калина! Искам Дулсинея уттук нататък да са нарича… Зако ли? Ам да кажа кат ни смея… Винето, сал на тебе ши рича. Ми стига вечи кал и прустутия, йергени селски, Йофчу и нам кой… Ни мой ли някуй рицар кат ония, дет чували сми да ма срещни: [...]

Чалга ечи, квартал стене сам пует у къщи… Пък комшиите пиени сучат снаги кръшни. Цяла нощ коси си скубя, псувам (хем ми й чужду) и цедя едвам през зъби: Що нямам оружие!… Дойде време, лягайти! Ай ш’му са ни види… Хич ни щете и да знайти утре как ш’са [...]

Иди си, ма ич я няма. Рекла нa виднъш дан са спъва у бустаня ми приз кър ут ръш… Вир-уда, пламти, трипери, щот запукал дъш… Бърза, гачи ши намери ф тес гюрлюци мъш. Сeга да я срещни някуй ф цъфналата ръш, ич биля ни ша да зяпа, ни ша [...]