Иди си, ма ич я няма.
Рекла нa виднъш
дан са спъва у бустаня
ми приз кър ут ръш…
Вир-уда, пламти, трипери,
щот запукал дъш…
Бърза, гачи ши намери
ф тес гюрлюци мъш.
Сeга да я срещни някуй
ф цъфналата ръш,
ич биля ни ша да зяпа,
ни ша вика: “Къш!“
Чи ни ша да знай пък секи,
дъл, куга виднъш
нещу там насряд пулету
ф цъфналата ръш?

автор: Калина