Пък ми трябат и мий спешну,
щот мидали ш’ дялам –
тиквени, ма то ней смешну.
Дюс-бас ш’ награждавам!

Тикви имам, ма ут лани
пет-шес искуфели.
Анджак ордени ши станат –
тъкму за у раздела.

Са натрупаха заслуги
ф селскити пуети
и мирак мий, не за другу…
Викам на Винета:

– Ко ши кайш да са закичим
селян’ти с мидали!?
Тиквени! Ши ни приличат,
квит’ сми извитряли.

– Ши ми туриш ли Калино,
тука мижду бюста,
да са пъча дету мина
и да гу пулюшвам?

Яз на сичкити ши туря,
дет са мираклии
и за селската култура
ръсат умнутии.

Чи ни са идин и двама,
кък да ги изреждам?
То Кратунци е гуляму –
сЕ утбор серсеми.

И кумплекну със мидала
грамута шса пиши:
„Настуящата са дава,
дет ф акъл издишаш,

дету ич ни си ридовен,
ма пък ти утива!
Са майтапиш най-сирьозну,
срам ни та залива!“

Фициалну на мигданя
личну ши ги връча…
Мисла гу и ши да стани!
Тъй амчи! Аслъ чи!