Байно ле, бачо Йоване, кой друм та тебе доведи, ачи насред селу застана и са изпъчи утпреде. С прясну упрани потури, с опинци нови, лъщиви… На калпак китка си турил, под негу рими шавливи. Ачи са с нази задяваш, гледаш на таквиз прости… Подире дан съжиляваш, ку станиш кожа [...]

– Кой лопа тъй посряд нущя? – Яз лопам – речи Филю. – Въри си. Яз ни съм такваз! – Ни си ли!? – речи Филю. – Си чул ти някуй уйдурма… – Съм чул ми! – речи Филю. – Възгеч бе! Въх, чи срамута… – Ми… срам ма [...]

Жално мий, майно, болно мий, чи снощи ми либе замина, а пък ма мене остави, зарад таз пуста чужбина. Назад, ми рече, Калино, зер дОма жена ма чака, барабар с дребни дечиня, кучето, йощ котарака. Пък язе мигам, ни сфащам дали на мене ортува… Имейли, вика щ’ти пращам и [...]

(препоръчително е да се чете след „Хайдутско“ на Ангар) Вай, гурката ми куза ни си доди снощи! Викам де са запиля туй дубичи просту… Ми са убразува дерт, тръгнаф да я търса. Убикалях де ли не и сълзи пудбърсвах. Татък попуути лузя стигнах пу нущити. Бря, тъс шантава куза [...]

У ткък та загледах, с туй кучи утподире, уттогис душа ми покой ни намира и сърце ми клето – рипа и са сучи, уткъде та мернах с туй дръгливо кучи. Ма красиф, напраен, със ини мустаци, въх, да та докопам, тъна у мераци. Ама са ни даваш, пусту, опустяло, [...]

Пролет пукна и народа го удари на разврат. Мене блъсна ма тревога: На де й тръгнал тоя свят?! Шефът влажно ма поглежда и ми смига (уж майтап)… Хич нидей таИ надежда, викам му аз, мой чорап. Тука вадя си аз хляба, ти вадИ си квото щеш. (Да не казвам, [...]

Ко мий ино такоз бизсолну, нищу уж ни ма боли… ПосрЯд нощ сида на двора щот ма дрямка ни лови. Лягах, ставах, лягах, ставах, ши осъмна най-подир… Глей каква луна й огряла прекопания мисир… Сички спат, кахъри нямат… Никуй даже ма ни знай, чи въздишам кат на умряло, чак [...]

Луната неска е усобено гуляма и ма наднича в мойта одая, и пак среднощка гачи стана… Чи ко са мъдра йощи да ни спа!? Убаче ма наблягат ини мисли и ма чувъркат, и убъркват ми ума, и ма размътват къкту бях избистрена… Ши стани утре сигур, дукату са утая. [...]

На извур бях, ма стомната ми пукната. Да бързам пуд изика ми присъхна! Напред-назад пътека, глей, утъпках, ма луд умора няма. Одя и са връщам… Я тръшнах (нея)! Ф камък насрид пътя. Тижеши , ей, ръцети ми уткъсна. Сига яваш…, щот носа две-три глътки. У шепи, ф ко!? Със [...]

Съм свила сега перки, са углявам и филусофски дрема, глей ма, на. Ина луна нахалну ма й угряла и вапцва в жълту цял’та мрачува… Разплитам пуд асмити ланшна плетка, таман утпочнаф третуту кълбо, ма ногу възели… Ма фаща чак съклета! То лесну де ли има… Тъй ми, ко!? Въздашам [...]