Дулсинея

21 юли 2009

Ни ща Калина! Искам Дулсинея
уттук нататък да са нарича…
Зако ли? Ам да кажа кат ни смея…
Винето, сал на тебе ши рича.

Ми стига вечи кал и прустутия,
йергени селски, Йофчу и нам кой…
Ни мой ли някуй рицар кат ония,
дет чували сми да ма срещни:

– Стой!
Куя сти вий, о, радус за учити!?
Кат прелесну създание сти, не жина…
Нидейти тъй срамливу да мълчити,
ни ма наказвайти със тишина…

– Ми аз…

– Тос глас на славей не, ми чучулига…

– Мумент, бе момко, да са искажа ас,
пу приказки ку та устая ши ма миниш.
Ам майка ти ни та ли й учила у вас!?

– Прустети ми нахалствуту, ку можи,
пунявгиш мязам същу кату прос.
Съм Рицар аз! Дип дръвен да мий ножа…
Си Дулсинея ти със китка на ухо!

– О, Рицарю! Ай мятай ма на коня
и дай приз девет планини и махали.
Щот иначи ф Кратунци тряа да водя,
пък тамка Дулсинеити сми идни…
:-D

автор: Калина


Още смехорийки





Драсни коментарче по темата


   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)