Разпукна пролет, бръмнаха мухи
и сигур нещу грацку вятъра дунеси,
закот ут наприжений въздуха трепти –
ши кайш са случва няква интиреснус.

Пред оримака блика пъстра суетня,
каруца ду каруца са паркирват…
Наслизват лъскави ергени, жинуря,
накрулена Калина и тя пристига.

Пред кръчмата строени у шпалир
ергени с геги, опнати кат струни.
(ергенити, не гегити за срамотий,
ей, сЕ ми са изплъзват пусти думи)

Утвътре вакла гайда свири валс,
прувиква са мума пискливу: Ииху!
Плакат Дубря душле! Кратунски бал!
на връви квалитетну ут тавана вИси.

Утваря са вратата и тържествен глас:
– Фниманиеее, ся влааазя и Калина-а!
Пукланя са ф изящен реверанс кату мадам,
пудава са галош пуд фуста ут куприна.

– Пусле-едни вла-азят Куна, Га-ана, Дяду По-оп,
Питра-ана и Вине-ета, същу Катю кметя-я!
Калина:
– Я, пуследния да бутни вратника, закот
ши ни са сфанат ут тичений вратувети!

Разнасят са куктейли, сьомга, зелева чурба,
ушаф, омари, курабии с прясну мляку,
дукат чуфствителен кавал закъдря нежну Брамс,
пудир акардион разсмърча Лунната соната.

И тъй ду сутринта ши е. Кратунски бал.
Ши кайш, чи саму туй ни бя кусуря,
ма пукна чудна пролет и народа подлудя.
Пък яз на лудусти вупще ни са учудвам.

автор: Калина