Ина такава съм са размичтала, ублегната ду нас на старата върба, де тойту ими със пирон съм издълбала, плюс мойту…Е равну туй на либуфта. На аритметиката ко ли й разбирам, ни зная дажи колкуй две плюс две, убаче гату лубуфта да ма путпира, тува ни ма изпритиснява вуубще. Ни [...]

Ногу жега! Изгурях неска пак на къра! Колкут копан изкупах, зе ми са акъла. Да пуседна, чи едвам на крака са дрЪшам. Пуста рабута, аман, тъй немА и сфършек. Кат ма гледати сига, ко ли ви са струва, чи съм проста будала, дету хамалувам… Убуу знам му аз реда, [...]

Ногу изтърван народ щъка пу навънка. Сички ф модно ублекло, фешън, та чак дрънка. Аз са чуфствам демоде с таз забрадка пъстра, със престилка под кол’не, с пафтити на кръста… И мий жега с тоз сукман, с гумен’ти галоши… Мисла време мий таман фешън да са носа. Хеле квату [...]

Аман вечи, пусту селу! Заминавам у града! Издукарана с капела, с трандафори и с пола… Фащам трена, заминавам! Истървахти ма, биля… Маня, тейку да прощават, чи пипера ни поляф. Чи ма блъсна тъй внизапну тъзи мисла сутранта. Кат напечи слънци лятну, сЪрце ми са разигра. Малку тряба да остържа [...]

Кратунци. Икиндия. Селския мегдан. Утпред на пейката пред упщината забил учи ф зимята – Йофчу. Сам. Сиди и мисли, мисли и присмята… “Ку й рича: Калино моме, ай, кандисай мари, най пудире, чи глейш ли ко ут мен напрай – съм станал сянка! Пуглидни ма… Ши ми риче: Ми [...]

Въобще не ща да изпадам в умнитии, цъ. Ей тъй седа, почесвам са по забрадката и разсъждавам на глас – що е то поезията и на ква почва вирей. Бе… почва дал Бог щоту, ама ко никни са питам и отговор не ща. Как са става поет, а? Ей [...]

Ши дода са уплача скришну най-пудир, закот кумай за фаляни не е ич дажи… За Коледа си пазарих идин гулям мисир* и викам си ши прая тиртиплия манджа. Рицепки четах – пълнен със … таквоз… ко беши… нананас и мандарини, (!?) утпосле задушен ф тава у сопствен сос… Аман! [...]

Сяка седмица ф ниделя одя на пазаря кат застяга ма чемберя да са растуваря. Язе тъй са рилаксирам,

С червената забрадка забрадена, на токчести галоши покачена и с менцити бъкърени на раму накрулих са и ръгнах към герана. Дан са пристъргвам празна нанататък и кошница съм стиснала ф ръката с ракийка, лебец, разни там мизета и викам си “Ши мина край Винета”. Пък пътя за у тях [...]

Рудила са навремиту пу тез села, ехе-е да кажим преди сто гудини, ина бизкрайну чудну убава мума. /истествену я кръстили Калина/ И щом са пръкнала, душли са начаса урисници, магьосници, кумшии: – Ши бъди – рекла първата – с низемна красута, за кумпенсация ши й са случват прустутии. – [...]