Аз са чуфствам демоде
с таз забрадка пъстра,
със престилка под кол’не,
с пафтити на кръста…

И мий жега с тоз сукман,
с гумен’ти галоши…
Мисла време мий таман
фешън да са носа.

Хеле квату съм тръстика
опнату ш’ми мяза.
Със сапун ши са натикам
най-подир ши вляза

ф потник рязан, деколтиран
тъйцък изобилно,
чи йерген кат ма фиксира
да му стани усилну.

И на токчета шса кАча
тъй без пудгутофка,
чи срид селу кат закрача,
с най-ербап пуходка…

Шса гримосам ду ушити,
тъй ши са маскирам,
чи нивестити, момити
ут завист да умиргат.

Ши съм фешън абцилютну,
тука спор да няма.
Шса скупосам, чи кат хукна –
право на мегдана!