– Ши бъди – рекла първата – с низемна красута,
за кумпенсация ши й са случват прустутии.
– Ъхъ – дубавила и фтората след туй –
ши има глас на сладкупойна чучулига
и майко мила кату зяпни, койту чуй….
– Я, чакайти бе – рекла трета – Стига!
Ни е нурмалну толкус убусти накуп!
Урисвам кат испълни двайс`гудини
да са трупяса ф дрямка кату чук
и ниту с топ черешув дан са дигни!
Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви,
да я цалувни и магийта да катурни.
Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!?
Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!”
и чак тугас магийта ши са развали,
и насиленийту ши си утдъхни издълбоку.
Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли
и по-нататък станалу какоту.

Дор` раснала мома Калина ич биля
веч никуй за магията ни повнел…
„Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”-
рекла виднъш мумата и … гутову.

И ха да дремни, чи да стани, ма не би,
тъй минали нам-колку-си гудини.
Саде кумшиите си викали: „Да спи!
Чи кату стани, мОре, чи кат зини…”

– Зако са мотам тука, писна ми ептен!
Ши тряба пу света широк да са разтикам,
бис туй ни ми са дреми сЕ ерген…
Краде ми са ши кайш муминска китка!

И яхнал коня – сЕ у ляву, ф ляву и така
след три нидели стигнал ду дуваря
къдет пухърквала заспалата мума,
пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря!
Ми вечи станалу въпрос на селска чес,
заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил
и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”,
дет флязъл, чи и към мумата са носочил.

„Въх, ква ший начи тъс ми ти мума
дет спи кат пън, глей стана икиндия…
Да е препила снощи примерну, да разбера.
Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия.
За убус – убава. Да я цалувна къкту спи…
Кумай ни ша усети валяк да я сгази.”
Цалувнал я! И креснал:

„Пладня мина, ма! Стани!”
/закот дан легна и яз, да та пулазя…/

Изгрялу слънциту, наблеснали звизди,
магийта начаса са развалила,
ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи:

– Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?