Селска проза

5 септември 2009

Ногу жега! Изгурях
неска пак на къра!
Колкут копан изкупах,
зе ми са акъла.

Да пуседна, чи едвам
на крака са дрЪшам.
Пуста рабута, аман,
тъй немА и сфършек.

Кат ма гледати сига,
ко ли ви са струва,
чи съм проста будала,
дету хамалувам…

Убуу знам му аз реда,
ма кат съм ут селу?
Ко вий харну у града,
ф сенкити дибели.

Слънци дор’ ни напиче
ич ни моат ва дигнат,
чи цигарки, чи кайве…
Яз куга ш’ ва стигна!?

Са лигавити с коли,
пеш ни мой върИти,
щоту свят ви са върти,
ва булат кракИти.

И работити пу час,
доди ли ви времи
заминавати си у вас,
ногу изтущени.

Ми магари, ми прасе,
патки и кукошки,
ачи крава, чи увце,
ко ли не и йощи…

Пък у двора ина трива,
тучна тъй пурасла,
да са бикниш у нисвяс,
дукат я скуласаш…

Да пулейш пипер, бустан,
туй-унуй да бутниш,
времи станалу таман
ф къщи пък да хукниш.

Ачи манджи, чи пране,
чи съдлини мръсни…
Да ти доди да умреш,
тъй да ти са фтръсни!

Викам малку са сминим,
с някоа граждАнка,
ку ниделя удържи –
шса прикръста Ганка. :-D

автор: Калина






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)