У нашту селу кметя Катю е дърво ругату, криву и таквоз ино чепату… Гурата пак ли фана ил` са ръгна у градо, ни сай явил ут миналуту ляту. По-наприди ни беши санким кмет, гу знайти – бай Жилязку, инжилера, ма абдикира Катю шемета кату дуйде. Са апстрахира завалията, са [...]

Пунякугиш напрау съм гениална! Е…, случва са и да съм тъпа кат уфца, ма кат зафана аксиоми да дуказвам, (!) да дялкам ф дроби целити числа… Туй кък да е… Ма тез дни ко ми стана, утвътре кат ма й запудпирал интилект, ачи ут зор ши сцепа чак сукманя. [...]

Ней ногу умну гачи, тъй си мисля яз, ма койту гу вличе зако дан са опита? Зер глупустта куга та прай ентусиаст си бая кьорав, чи магариту й с копита. Нá, моя Марку примерну й душа и търпелиф е, и дуволен ут жувотя… Пу нрав напоменува малку на уфца, [...]

Всяка разлика с действителни лица и събития е случайна Яз знам, чи сяку селу тряа си има луд, а пък Кратунци къкту ногу ней нурмалну са въдят укачалкити, пунявгиш и напук. Затуй ришение затряба генералну. Утторихми си лудница. Ей там утзад, пумежду кметствуту и хоримага. И нет прикарахми, да [...]

Уважайми дами и … таквоз…, случайни гости, селяни и заблудени! Ъ-ъ-ъ, най-напред да ви утперя йдин въпрос: Бе Катю дан са й върнал, тоз серсемин!? Закот нощя ми са присъни чудна уйдурма – чи цялту селу е накичену с гирлянди, кунфети шарени нафърляни ф калЪ и греят сички, ама [...]

Вличе ма стихуплетствуту! Ши си призная! Твори ми са, напрау ни са издържа! Пък и утдавна знам, чи язе шса упрая три стихусбирки барем га пудвържа. Ей ся да седна начи и ши ги натракам. Калъпа й у мазету, пазя гу ут лани. На цялата рода подир кат пратя [...]

Пунеже кату пуетеса ногу ни ма бива, ни мога ли барем да стана идин критик? Спукоойнууу! Питам… Дъл ши ми утива!? Таман шси управдая някуй друг ритник.. И ся ши кажити: Ай стига ма, Калино! Ни са ли виждаш, ми къде са ръгаш ся!? Ни стига дету Брадвата ши [...]

(Да ма прущава горкия Давид Овадия) Ма кък биз думи и биз убищания!? Ила насам, ей ся шти убисня, дукат испадниш чак у бизсъзнание. Да видиш, чи ма блъска либуфта! Ут тес учи дет одя кат нисвясна, пък кък ма дрЪшаш нежну у ръце… Ни мога яз дан ти [...]

Ей тос там, дет пудсфирква си фалшиву, и фръцка са с най-новия каскет, наресал алаброс, у цялта си красивус – Жасмин наповня – селския пует. Извърта са, углява са, ши кайш, чи за среща със Калина са гласи, пуд нос мърмори: – Ся, Жасмине…, трай си, чи тъс въртоглавата [...]

Кратунци. Шес бес десет. Кривия сокак. Стотина метра татък приз дирету – въри Калина и пуд нос мърмори пак: – Ни моа я трая вечи тъс Винета! То бива, бива, ама толкус холан чак… Чи стана вечи сигур пулувин гудина уткъкту на мигданя ни путътри крак, забрай биля куя [...]