(Да ма прущава горкия Давид Овадия)

Ма кък биз думи и биз убищания!?
Ила насам, ей ся шти убисня,
дукат испадниш чак у бизсъзнание.
Да видиш, чи ма блъска либуфта!

Ут тес учи дет одя кат нисвясна,
пък кък ма дрЪшаш нежну у ръце…
Ни мога яз дан ти натърта ясну.
Ут де ши знаш, чи треска ма трисе?

Тъй сичкити пригради пубеждавам!
У вечен огин пламнаф кат дърво…
Кат зяпна, море, шА ли мой забраиш!?
Чи ко ши вярвам ф мълчаливата либоф!?

автор: Калина