(пропоръчително е да се чете на фона на нежен китарен звън) Уф, Аморе мио, откъде са зе с тъз нежну дрънкаща китара… Не, неска няма да паса увце, мумент да фърла сЕга пенюара. Червен’та рокла с дикулте, лачен’ти убувки, със туковити, косата – черна кат са разпилей, ила и [...]

Сняг са сипи на парцали, зимата доде… Ний ф Кратунци сми заклали де що е прасе. Толкус да е румантичну – бяла красута… Сал тилету дет трагичну на суджук стана. Селуту йе кат картина, зимен пейзаш… То и бахур и сланина… Ко са утплесвам яз!? Реках щоту по-лиричну някак [...]

Наблегналу ма й неска дъфнувение, ино либовну ми й таквоз и ши залитна у лиричну утклунение, ма ндейти да гу прайти на въпрос. Тя, Либуфта из оня ден пучука срамливу някак си на пътната вратня, утварям аз и гледам кату пукъл: – Де одиш, викам, ма, жина!? -Ам ко [...]

Ут града ли са думъкна ич ни гу разбрах. Оня ден таман са мръкна и захлопа у нас. Викам начи, бря, какО ший тъй посред нущя, ма изскокнах боса, рошава, кък ши изтърва. – Кой пу тая късна доба сети са сига, да ма кара тъй пу роба вънка [...]

(пу повуд на идин кункурс) Малее, квату съм срамлива кък на кОнкурс шса ява!? (Ку да зяпна по-свинливу… Не! Ни мой дан изрива!) Щот искуфствуту гу тача – гу нагъвам тъй бис ляб… Ся нидейти ми пудскача, щот ши свикнити. Ми да! А, де! Гачи са утплеснах, чай да [...]

(задължителну да са чите след „При омбудсмана“ на Ангар, за дан са изпада у акълну затъмнение) Звъни омбудсмана: – Ама, Калино! Ти знайш Ангар тез дни, ачи идвá? Уплака ми са усну, писмену – са скина и вика: – Виш там, ко мой да са напрай, чи то ни [...]

(пучти либовну на Винета) И стреснаф са! Ни пойчи сън ми доди! Пудсмърчаф дет са вика ду зури, закот кушмар сриднощен ма спуходи, ши кайш, гу й писал бачу Стивън Кинг! Нурмалну легнаф, да ричеш, чи бяф прияла… Завих са най-културну приз глава, мулитва си казАх и сетне съм [...]

Наскору хем разправах… С тос късмет, ку ни ма перни ток – ши зема да са флибя. Да е за свят пуне либоф, пък то… Пует! Ут тези, дет чита, ама ни ща да видя. Ни мой дан сти гу мяркали тук-там да дъфчи утигчену нибрежарски рими, с фасон [...]

Уткъкту ми са мярна и ма фтреси! Едвам са дрЪшам на крака и на упашката ут пуетеси ут неска мисла да виса. Да моех да та стигна нависокуту, ехеееееее, ама ни моя, нА. Яз тъна тука, у длибокуту у прустутия селска. Въх, увца! Ма кък ду тебе да застана, [...]

У селу тъй сми прости кат налъми. Ма кат сми прости, дан сми будали!? Дутегна ми ут пулитически чалъми! Народа дреми кат накапан пуд асми… Пу точката ги слушам са разправат. На кръс две прикаски ни мой ричат! Убаче ногу ги вличе да управляват! Да дрънкат сущу. Ич ни [...]