автор: Калина Ногу, ногу ти са мола, ади веч запри са, ачи си кат вода гола, треска ма затриса… То и мене хич ма нема, ма са субразявам, хем чи тъпа съм система, уж ни прикалявам. Ма нидей на тъй нарива у цвитисти рими, чи подир ни са заспива… [...]

автор: Калина Сън сънувах сестро мила, снощи кат си легнах. През глава са бях завила, кошмар дан пусегни да ма стресни, да са сепна, сън да си загуба, чи подире чак до светло блеща са кат луда. Хубуу ма, ни бе кошмари тъй да ма спуходат, огин йощи ма [...]

автор: Калина Назад Калино, нидей пристъпя, чи фустата ми с галош застъпа, дан са търкулна пу тез баири, чи в цялу селу сми за сиири. Ама Винето, пусти ти фусти! Де ми ги мяташ тука ф краката. Чакай та фана, чи ку та пусна кат са стувариш ши сцепиш [...]

автор: Калина В селу плъзнала зараза, въх, утде ли доди, чи баят народ пурАзи, у глави им броди. Са дувлечи таа болес ут градА гуляма, чи набира гачи скорус, пък личилу няма. Нашту селу плямпа ф рими – пует ду пуета. Кротку секи хем си рини, хем тъкми куплети. [...]

Сички разлики с действителни анжаклами са целенасочени За ко на мене не ричеш изричну? ВиднАга убищавам ши гувора с теб, ма надали ши са държа приличну, биля дъл няма да та фани диф съклет. Ъх, мола та, ричи ми пак, биля и триста пъти ми пуфтаряй, закот на мудрусти [...]

Обръщам се към вас, Мъже, с натъртване наричащо се „прости“. Калина на уше ши ви риче, какО е натвурила снощи. Туй начи й Женски манифест и мисла бая женуря ши са подпишат под този „прувукиран“ да го наричем протест, ма ндейти да ма ръфати, задет издишам. *** 1. Женити [...]

Си рекаф: Край! Ей ся утиди… Напрау Калино, тоз път са уля! Bogest кат доди, ачи ти ши видиш кък шти са смръзни утведнъж смеха. То бива ли, мари, кажи ми у отзвиф тъй да му са изплющиш, с галошити и сичкити си селски рими!? Кат ни гу знаш, [...]

Ми кисела съм! Нещу мий сърдиту… Ни мий пу мярка, ма ни знам куе. И пак вали. Ши кайш, чи е прубиту туй пустуту му, шантаву нибе. И святка са биля! Гърми, истраф май, закот замръкнала съм тъй сама… Да дода у вас, ма… кат ни ма учакваш, то [...]

/раздел – селска пУезия /вход – с пропуски / В градината на Умнустта пуникна роза. Случайну сбъркан вятър я дувя, ма зарзават – такваз бизкрайна проза… Цъфтежа буен никуй ни съзря! В една кумпания с купривата и маганоза, наравну с всеки прос гюрлюк пучуфства са тъй възмутена наш’та роза [...]

Убидена съм! Не, ни мой гу приживя! Зако, гуспожо, тъй ма пририбрегна!? Толкуз пусвищения – то кой ни бя…. и тъй за мен към мОлиф ни пусегна… К2 – какО му пусвищаваш, дан би ут мен случайну дай утгор!? Ми Лейла!? Щот ни я пузнаваш… Пък трити гайди…. Въх, [...]