Ми кисела съм! Нещу мий сърдиту…
Ни мий пу мярка, ма ни знам куе.
И пак вали. Ши кайш, чи е прубиту
туй пустуту му, шантаву нибе.

И святка са биля! Гърми, истраф май,
закот замръкнала съм тъй сама…
Да дода у вас, ма… кат ни ма учакваш,
то сигур и вратнЯта веч пудпря.

Винета легна си. Ду сЕга беши тука
и кунущисвахми са, дор ни я приспаф
и дрема нА, и Ептен ши изкукам,
ами зако ни легна си да спа!?

Чи мунулози инак… Има ду сабалан
да са пупитвам разни питанки, пудир
ей тъйцък убидителну си утгуварям,
чи и биля сама си дигам панаир.

Ут ЕГН-ту йе. Или ут ЕКГ-ту?
Ма кат пурасна малку пойчи у акъл,
кат зема да прихлопвам със чинета
ни ша да ми устани ни идин кахър.

Пък сЕга са идосвам. На нибету,
на мене си, на кравата, на ко ли не
и тук-таме прискача ми сърцету,
ма то е пак закот съм диване.

И найш ли ко? Жувота е прикрасен!
(да смотам извуда надве-натри)
Ми тъй ми, койт’ ни му изнася…
Амчи да беши легнал си да спи.

автор: Калина