Убидена съм!
Не, ни мой гу приживя!
Зако, гуспожо, тъй ма пририбрегна!?
Толкуз пусвищения – то кой ни бя….
и тъй за мен към мОлиф ни пусегна…
К2 – какО му пусвищаваш,
дан би ут мен случайну дай утгор!?
Ми Лейла!? Щот ни я пузнаваш…
Пък трити гайди…. Въх, пузор!
Чи виш ма мене – огин пуитеса.
Е, малку съм дифектна, ма пък кО?!
Ку ми са пусвитиш – баят ши ми ареса.
Ши друсам на мигдана цяла нош хуро!
Ма не! Вупще ни ма пуглеждаш,
биля за спряла гара ич ни ма бруиш,
убаче в мене са крипи ина надежда,
чи някугиш ши ма изуграфисаш в стих.
Ши ти благудара! Тъй къкту пудубава.
Ни знам дали ши дай баш акрустих,
закоту най-дубра съм в ръсен’ту на плява,
биля ут сЕга са ‘звинявам. Въх, прусти!
Ши са упрая аз. Пулека-лека,
три стихусбирки мисла кат издам
у пуетичнус кату тойта ши засвета,
и акъл ши имам тъй на сички да раздам.
Ма сЕга ощи ши ма извиниш,
задету ти са струва гачи да прустея.
А пък случайну нещу ку са притисниш –
ни бой са хила са, напрау ши пулудея.

автор: Калина