Нидуразумение
7 юли 2009
(препоръчително е да се чете след „Хайдутско“ на Ангар)
Вай, гурката ми куза ни си доди снощи! Викам де са запиля туй дубичи просту… Ми са убразува дерт, тръгнаф да я търса. Убикалях де ли не и сълзи пудбърсвах. Татък попуути лузя стигнах пу нущити. Бря, тъс шантава куза ръгна ф дън зимити! Ма ни щеш ли утведнъш чувам ф мрачувата: – Фанахми я!!! Убу дръш! Запуши й устата! Да ни земи са разблей, чи нъл я пузнаваш, селуту ши са сбере. Туряй й ф чуваля! Кат я пратим на Ангар, той да са управа. Нам како е пущръклял пу тъс луда крава! Бря! Хайдути! Стоплих яз, тръпка ма пуръби! И кузата ми крадат! Туй ни мой да бъди! |
– Кви сти вий, бе, питам, а!? Ко й тува в чуваля? – Кви сми! Ми хайдути, ма! Ко са распищяла! Ти куя си, чи е мрак и ни мой та видим!? Ми й пузнат май тоа глас…. Мо, Калино, гиди!!! Оф, дружина, ква стана!? Наместу Калина сми утвлякли ина куза! Разлика дъл има!? – Вишти ко ши ви рича! Пущайти кузата, щоту кат са развъртя ш’ви утисней гурата. Тя Калина ни ф чувал, ни ф акъл са сбира. Никуй йощ ни я й фанАл, щот са апстрахират. |
автор: Калина
Универсалност на думата „ГЪЗ“
Руси писма
Законите на Мърфи