БАЙНО ЛЕ, БАЧО, ЙОВАНЕ

18 юли 2009

Байно ле, бачо Йоване,
кой друм та тебе доведи,
ачи насред селу застана
и са изпъчи утпреде.

С прясну упрани потури,
с опинци нови, лъщиви…
На калпак китка си турил,
под негу рими шавливи.

Ачи са с нази задяваш,
гледаш на таквиз прости…
Подире дан съжиляваш,
ку станиш кожа и кости.

На хорото кату са фаниш
ду момити селски най-лични,
ша рипаш, дукат са сфаниш,
сфаниш и възнак капичниш.

Че баш ни е дълго хорото
и ний чевръста свирнята.
Караш ли през просото
ши си изкълчиш краката.
По-утдалеч та пусрещам,
дан ричеш, чи н’ти рекаф.
За дан ти бъди гурещу,
почвами тъйцък пулека:
гайда ша писни засвири,
аз ши да зяпна запея,
затропай и ти отподире,
таман чи гу убуу умееш.

Ни са бутай сЕга кат шугав,
фащай са тука ду мене.
Кат та гледам такъф убаф
напрау ми умекват кулен’ти.

автор: Калина






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)