Влибена ши одя…
7 юли 2009
| У ткък та загледах, с туй кучи утподире, уттогис душа ми покой ни намира и сърце ми клето – рипа и са сучи, уткъде та мернах с туй дръгливо кучи. Ма красиф, напраен, със ини мустаци, въх, да та докопам, тъна у мераци. Ама са ни даваш, пусту, опустяло, тръпна и въздишам, кату на умрялу. С потник бял и гащи къси до колене, пред къщи минаваш, ни питаш за мене. Тъй ша си исъйна, млада и зилена, зер за ко я купиф полата басмена…, на сиденки одя зад плето заничам, ко да та напрая кату та обичам… Нищу чи от лани, одиш ниубръснат, и с гащи съдрани, и тумбака – лъснат, Откоги та либя, чак хабер си нямам, сън ма ни достига, зер за ко се дрямам… |
*** И Калина се ми вика въри, ма, спъни го, за косити го задърпай, у вас затътри гу. Ко гу гледаш, ко му смърчаш, чи и му са чудиш, затисни гу на дувара, чи да гу сабудиш, виш са, сто кила жина си, кат бидон гуляма, откъдет да гу издебниш, оттървани няма. Вика тя, ма мен мий срамну |
автор: Винета
Прасчо
Кръстословица за напреднали
Вицове 79
Кратунски сбор част 5