Да знайти и ас уттук ши си замина, чи никуй ни ма зИма на сирьозну. Край хоримака шспра и ши утмина, замятайки си фустата шикозну. Към ТеКейСе-то мигли ши притръскам, /оф, чакайти сълза да си истрия/, чи можи да съм тъпа кату…гъска, ма съм кръсива, няма дъ гу крия. [...]

Ногу изтърван народ щъка пу навънка. Сички ф модно ублекло, фешън, та чак дрънка. Аз са чуфствам демоде с таз забрадка пъстра, със престилка под кол’не, с пафтити на кръста… И мий жега с тоз сукман, с гумен’ти галоши… Мисла време мий таман фешън да са носа. Хеле квату [...]

Аман вечи, пусту селу! Заминавам у града! Издукарана с капела, с трандафори и с пола… Фащам трена, заминавам! Истървахти ма, биля… Маня, тейку да прощават, чи пипера ни поляф. Чи ма блъсна тъй внизапну тъзи мисла сутранта. Кат напечи слънци лятну, сЪрце ми са разигра. Малку тряба да остържа [...]

Кратунци. Икиндия. Селския мегдан. Утпред на пейката пред упщината забил учи ф зимята – Йофчу. Сам. Сиди и мисли, мисли и присмята… “Ку й рича: Калино моме, ай, кандисай мари, най пудире, чи глейш ли ко ут мен напрай – съм станал сянка! Пуглидни ма… Ши ми риче: Ми [...]

Таман забучих хурката на кръста, с разрохнатата вълнена къделя, наместих са, наплюнчих двата пръста, чи лесничку влакноту да утделям и чувам кък утвънка съ изтряска, ду портъта, ма по-къмту стубора, а някъф мъшки глас зема да кряска: „Умирам, брях! Ми пумогнети, ора!“ Куга излязух, то къко да вида? Тъй [...]

Тамън да слагам вечи мъгданоза в яхнията ми – телишку със зели и гледъм Колю с ина чирвена роза, на портъта, без дума да убели. Трезвин ви казвам, къту тиминушка. Приглъща сухо, тупа алаброса. Напрау да пуискаш да гу схрускаш, или с дилафа земиш гу халосаш. Ас пирманентну ф [...]

Тъс заран, кът минавъх пу мигдана, със росна китка кривнъта над челу и идин такъф мирак кът ма захвана- да стана трактуриска в наше селу. Мирак упъна тясната ми фуста, та чак ми съ прифърли на кузата- и тя си блещи зъркелите пуста, ши кайш, чи с мен на [...]

Ши дода са уплача скришну най-пудир, закот кумай за фаляни не е ич дажи… За Коледа си пазарих идин гулям мисир* и викам си ши прая тиртиплия манджа. Рицепки четах – пълнен със … таквоз… ко беши… нананас и мандарини, (!?) утпосле задушен ф тава у сопствен сос… Аман! [...]

Сяка седмица ф ниделя одя на пазаря кат застяга ма чемберя да са растуваря. Язе тъй са рилаксирам,

С червената забрадка забрадена, на токчести галоши покачена и с менцити бъкърени на раму накрулих са и ръгнах към герана. Дан са пристъргвам празна нанататък и кошница съм стиснала ф ръката с ракийка, лебец, разни там мизета и викам си “Ши мина край Винета”. Пък пътя за у тях [...]