Тъс заран, кът минавъх пу мигдана,
със росна китка кривнъта над челу
и идин такъф мирак кът ма захвана-
да стана трактуриска в наше селу.

Мирак упъна тясната ми фуста,
та чак ми съ прифърли на кузата-
и тя си блещи зъркелите пуста,
ши кайш, чи с мен на трактура шсъ мята.

Утидох ф къшти, зех да фърлям плява,
/ачи акълът фирментира ф двора/-
бе, трактури най-трябат ф тъс държава,
да я орат, не да й зяпат зОра.

Си викам: „Стига с тия ми мутики,
сни кОпали- то буца не устана.
Ъграрнъта кратунска пулитика
буксува яко, хълца из бустана.

Муми сни арни. ПОврага мъжети-
у кръчмата ги бива сал да льоскат.
Курмилуту да фаним у ръцети,
да развъртим масляна пулуоска.

Кът грейни с трактуриски ТеКейСеТу,
ут радост агрунома шсъ катурни.
/То ней да риниш ф петък на прасету
и ут курешки да размиташ курник./“

Ей ся, кът издуя питте си крави,
утивам ф Обштината са запиша.
За учиниту съ зафащам здраво.
Мож да съм куха лейка, ма със вишу.

Кояту мума иска, да идва с мени на курсуве
пу трактуризъм…

автор: Билкарката