Рудила са навремиту пу тез села, ехе-е да кажим преди сто гудини, ина бизкрайну чудну убава мума. /истествену я кръстили Калина/ И щом са пръкнала, душли са начаса урисници, магьосници, кумшии: – Ши бъди – рекла първата – с низемна красута, за кумпенсация ши й са случват прустутии. – [...]

Туй на нищу гу ни мяза! Ф селу има интернет, а пък ток ни ни й прикаран. К’ъф такъф прусперитет!? Със мерак сминих тилету за кумпютър ноф мудел, щоту чух, чи ф интернета селски пръкнал са й раздел. У града ма прусвитиха, имам диплума биля… Дип ф акъла да [...]

Вечи ич ни ми са копа! Искам ф офис да работа! Хем ши одя нагласена, ду ушити начервена. На бюроту кат са тура с вапцан`ти си маникюри, на кумпютъра ши щракам и краката ши си клата. И на шефа ши са слагам, в рабута дан ма натяга. Ич ни [...]

Денят си бил личал ут сутринта. Ней вярну, никва връска няма. Туй филусофска дървена глава гу е измислила щот лаф да става. Напримерну сабалан са успах, пителя щоту ниридовну кукурига. Пучесвах са, са мотах, са въртях, дукату фпрегна Марку ф тъс талига… Чи ко разправах? А! За сутринта. Ми [...]

Аз знам, чи съм рудена със късмет! Ут малка ощи сякак са усещах и ут галошити нагоре кат ни съм у ред, късметя няма начин дан ма среща. Сифте ма блъсна рану…, ма куга!? (тос белег на челоту ут тугаз ми й…) Такъф ритник, чи… одма ма прустря. Ут [...]

Вичерна фуста с гол гръб. Оримак. Румантика са лей ут грамуфона. На масата дремуцам с грацки амсалак. (Афф, ко мълчи кат пукал тос галфонин!?!) Пуглеждам гу – ма гледа кат тиле, назобану с люцерна пусред ляту. Мълчи! Аслъ, какО да ми риче? Пък яз ни си заторих ич устата. [...]

Разпукна пролет, бръмнаха мухи и сигур нещу грацку вятъра дунеси, закот ут наприжений въздуха трепти – ши кайш са случва няква интиреснус. Пред оримака блика пъстра суетня, каруца ду каруца са паркирват… Наслизват лъскави ергени, жинуря, накрулена Калина и тя пристига. Пред кръчмата строени у шпалир ергени с геги, [...]

Уф, ся да ви разправям: сняг кЪту нъ затрупа и взе нъ заледи нанейди…ду към кръста – ми на Винета мина ръба на миниджупа, пък на Калина доди и…пуд пъпа два-три пръста. Ни мога са примъкна на сляпу ду мигдана – ни снигурин у селу, ни хляп у Селкоопа. [...]

Тъй ми са спи! Како да ви хортувам? Чи цяла нош пу билки са кандилках. На, виште ми галоша, гу събувам. Прубит е, сякаш кравешки…ут Милка. Набрах и цяла кошница със гъби- да са пучерпим,/ печини на фурна/, пударък мъшки- „бабинити зъби“- кът пият и напрау шнъ катурнат. Пък [...]

Ф туй село са налага ивакуация, у хоримака тряба са сбирем, маскирани със клонки ут акация, защот ши на напада Бин ЛадЕн. Изпразнил бил свитовните си банки, да вложи в дибаркиране пари. Разправят ужким чудни талибанки ши правел ут кратунските муми. Ядоса ма сас тас нициатива- изядух цял варен [...]