До гуша ми дойде ут тая криза! Уж ф банките ич нямало пари, та ф хоримака сичко са наниза. Ся няма кой да кОпа и плеви. То цялустното селско население, /гуворя пу кратунския мащап/, са случи с дълга глътка- вдъхнувение за спорувете. Бре, същински рап! Ръждясаха симейните каруци, чи [...]

Усетих, някуй ми краде ф бустана! Мубилизирам сички ут нощес! Да пазим! Ай, му мисли, койту фаним, да е развил престъпин интерес! Тъктическият план е ифективен- цял ден съм гу ридила на ума. Попадним ли на илемент пудривен, ма отма, гу заключвам у дома. Да готви, да пире и [...]

Тас заран, дукът ревнаха питлите и кравити ми мукнаха ф убора, съ дигнах рану, плюх си на питите- скуласах сичко ф плевника и ф двора. Напълних си павурчи с…лимуната, забучих на зъбратката си китка, чи кату бясна хукнах ис полята- с мутиката да водя люта битка. Ей, слънциту са [...]

Фанах менцити ут къщи за вуда да одя, Гатю пудир мене зе са, чи да ма пруводи, нам за ко мий кату ръгни, фуста да ми пази, зер ши ма уткрадни някуй, ут нашти гавази, де касмет, чи да ма дигни, ич да ма ни връща, чи ми писна [...]

Ма съм убава, ма Гино, чи съм и красива, и укото ми иното настрани утива, Митю как ли са излъга, да ма земи ф къщи, уткък ма видЕ подире, уттогиз са мръщи. Помниш ли гу вола татюв, дету ма маркира, уттогаз сиди ми дупка и водъ събира. Ам зъбИти [...]

Дофтура кат си замина другу на застигна, пратиа ни пак у село – сестра мидицинска, с ина къса бяла манта, с крАки ду нибету, ку я види дяда Попа ш`му фръкни сърцету. Оди тука и са фръцка, и билешки пиши, санким ногу му разбира учила й вишу. Ама ич [...]

Ф нашту село доди дофтур – спицилис – му викат, и уткъкту тука доди, сички му са тикат, кък ни ги булеши нищу, докАт ни дуфтаса, уткък кабинет утори, секи я скуласа. То ни бя да булидуват, чи крака да тътрят, чи кушмари да сънуват, и се там са [...]

Няма тъзгудишни тикви, йощ ни сми ги сяли. Га шги чакам да пуникнат, кОпани, чи брани… Пък ми трябат и мий спешну, щот мидали ш’ дялам – тиквени, ма то ней смешну. Дюс-бас ш’ награждавам! Тикви имам, ма ут лани пет-шес искуфели. Анджак ордени ши станат – тъкму за [...]

Ни ща Калина! Искам Дулсинея уттук нататък да са нарича… Зако ли? Ам да кажа кат ни смея… Винето, сал на тебе ши рича. Ми стига вечи кал и прустутия, йергени селски, Йофчу и нам кой… Ни мой ли някуй рицар кат ония, дет чували сми да ма срещни: [...]

Чалга ечи, квартал стене сам пует у къщи… Пък комшиите пиени сучат снаги кръшни. Цяла нощ коси си скубя, псувам (хем ми й чужду) и цедя едвам през зъби: Що нямам оружие!… Дойде време, лягайти! Ай ш’му са ни види… Хич ни щете и да знайти утре как ш’са [...]