(Да ма прущава горкия Давид Овадия) Ма кък биз думи и биз убищания!? Ила насам, ей ся шти убисня, дукат испадниш чак у бизсъзнание. Да видиш, чи ма блъска либуфта! Ут тес учи дет одя кат нисвясна, пък кък ма дрЪшаш нежну у ръце… Ни мога яз дан ти [...]

Ей тос там, дет пудсфирква си фалшиву, и фръцка са с най-новия каскет, наресал алаброс, у цялта си красивус – Жасмин наповня – селския пует. Извърта са, углява са, ши кайш, чи за среща със Калина са гласи, пуд нос мърмори: – Ся, Жасмине…, трай си, чи тъс въртоглавата [...]

Свещената азбука на стубленете. Внимание: нецензурирана версия, не се препоръчва за възпитани хора. А – Адам е бил ебач на Ева, абортът струва 300 лева. Б – Бананът южно е растение, боската наше спасение! В – Варна наш курорт известен, Въшката е пичи враг обществен. Г – Градинско цвете [...]

Кратунци. Шес бес десет. Кривия сокак. Стотина метра татък приз дирету – въри Калина и пуд нос мърмори пак: – Ни моа я трая вечи тъс Винета! То бива, бива, ама толкус холан чак… Чи стана вечи сигур пулувин гудина уткъкту на мигданя ни путътри крак, забрай биля куя [...]

Откак ми е, мила мале, месечина пълна, оттогава, мила мале, одя като болна. В пазвите ми, мила мале, жар гори от лани, ша исъхна, ша увехна, кат асми – небрани. Снощи вечер, мила мале, нещо ми притропа. Дъл не беше пусто пиле в двори да ми лопа? И излезнах, [...]

Уткъде у село доди тая пуста Гана, кметя, попа, даскалята, сън ни им остана. Млада, убава, напета, оди и са гъни, върти поглед, сучи устни, сочни кат малини. Се със късу са одява, с голи краки дълги, и са с мОмците задява, прави квото бъди. Уж на баба попадия [...]

Покрай селу – магистрала. ФИИУууу – афтунубили. Кат каруцата подкарам – блещат ми са, свират… Язе нИ са фпичатлявам, ко кат съм с магари – карам и са субразявам някуй дан ма удари. С Марко кретами легалну без да сми във грешка, а пък имам фициалну ут КАТ забилешка. [...]

Дори да умра, не ще загина, не ще увехне мойта кожа, защото алкохола, който ще изпия не ще ми позволи да се разложа! Не сипвайте на гроба ми вода, на онзи свят не искам да се мия, но ако възкръсна от пръстта, ще бъде само за да се напия!!!

Не, ни моа са стърпя! Тряа да са уплача. За билешка у града секи ден са влачих. Оня ден ходúх сифте, трябаши ми спешну. Са наврях ф ино гише, ама ни са блещих: Викам: – Начи, вижти ко, тъй и тъй – билешка… Пък унъс с пулвин уко ич [...]

Поема пасторална, по сюжет – банална, донякъде – лирична и доста нерилична. ПРОЛОГ Възпей, о, музо ти делата, възпей гърдите и краката и подвизите най-достойни, и сладострастия безбройни, възпей ти тази Месалина, най-първа в нашата Родина отдала целий си живот на хуй, държава и народ! Позна тя курове достойни, [...]