Глей алафранга дума, глей колтура, сестро, и философия на еденету ф минималистичнус! Три бобени зърна курдисваш у паницата тържествену връз стрък ут джоджен, килнат естетичну и толкус! Ниту ляп, ни люта чушка, ни тава с кифтета! Кат пита твоя „Ко й туй?!“ – „Боб гурме, льобими!“ Аку е мъш [...]

Ни щъ ни ляб, ни пасти, ни кифтета, от странна лудост съм обзета. Паласки вред стърчат трагично, мъжо ме гледа все критично. Затуй пудкрепа вий ми дайти, проблем страхотен е шъ знайти. Аслъ на всичко съм готова да стана Ана Курникова. Невъзможен глад от днес мъ гони, ни влизам [...]

Ут две нидели кък сми скарани с кантаря и съм гу сритала да дреми у кюшету. Ич Наша Светлос с негу няа да разговаря, докат` ни фани да са дръша квалитетну! Доскору биваши, макар чи сяка сутрин, наместу „Съща си фиданка ма, Калино!“ пусрещаши ма охкащ, кисел и нацупен, [...]

Оправдания пред жена с точилка в ръка Теоретично оправдание Повдигнах пътя до вкъщи на квадрат (това е на Питагор теоремата), и излезе, че през Карнобат ще се върна за същото време. Религиозно оправдание Бях на спирка „Баира“ – чаках, чаках – възкръснах. за икона позирах, после…вече бе късно. Криминално [...]

(из цикъла „Вицове в рими“) Властин Преялов, честен депутат от партията “Леви либерали за център в дясно”, повече познат със прякора си “Бихте ли ми дали”, в командировка в Източен Тимор Народното събрание изпрати, защото, убеден съм, няма спор, там всички са признати демократи. Щом кацна в екзотичната държава [...]

Ни моа са стърпя – ши са пуфала – са срещнах с оня дядку – със чувала. Са бях стрисирала – биз армаган чи ш`са размина, затуй кличах цял ден пукрай кумина. Гиздосах са сабахлям (йош пу тъмну), биз малку щях са гътна – дигнах кръвну, закот за два-три [...]

Мен ли питаш? Старшина Натурев. Ала в село казват ми Глобаря. Зад завоя дебна. Във папуря. Ееееййййй такъв голям ми е радаря. Спирам вчера хубавица млада: – Дай си, викам, маце дукимента. Превишена скорост! – С тая Лада? – Влез! … И и показах инструмента. Спирам оняден мадама знойна. [...]

(по темата от поетичния дуел)* – Та думаш, начи, няма да устани? Кът иска, да въри, мъ! Прав му път! Коситба, жътва, вади из бустаня – ут лято вечи мъ боли гърбът. – На кой му требе тука дъ устава? То беши жегя, беши дъжд, путоп… Дъл Господ нещу [...]

Инергуто ни взе по две душИ и кожа до месото ни утпори. Къде гу Госпуд да на съжали и да ги гръмни с топчито утгори. Аман ви казвам с тоя пърламент, аман ут финансялната им криза, замазват ни учите за мумент, пудмолно смъквът сетната ни риза. Бля- бля пу [...]

Како ф Кратунци става хич не вдявам! Разбяга са ни нам къде народа. То няма село, камо ли държава – ши си затрием зорлян генно кода. Ей кмета Катю хукна из мурето, на лодка еднодръвка да са кАчи. Заряза Земеделец Текейсето, а Горски пусна си дървосекачи. Калината пруяде сал [...]