Напукаха ми са бурканити в мазету!
То бива студ, пък яз – изнежена таквази…
Сидя ду печката, притраква ми ченету
и снежни лапи пу гърба ми лазят.

Си реках: Дръш са мъжки ма, Калино!
Изляз ду кръста гола на чардака –
стотина лицеви опори, пий йно вину,
пробягай 5-6 километра из махлата…

Ма де да знам… Ши питам сéга Веса,
закот е веща и завежда ф селу спорта.
Ша й предложа тъс идея и ку й ареса,
надлежну ша евакуирами ф махлата хорта.

Ку не – примъквам си ракийта ду кюмбету,
ду Първа пролет, мóре, тъй ша са пудгрея…
Ма дотогаз тъдява ич ни ма търсети,
закот ни утгуварям кви шги увършея!

автор: Калина