26 август 2016

Глей алафранга дума, глей колтура, сестро, и философия на еденету ф минималистичнус! Три бобени зърна курдисваш у паницата тържествену връз стрък ут джоджен, килнат естетичну и толкус! Ниту ляп, ни люта чушка, ни тава с кифтета! Кат пита твоя „Ко й туй?!“ – „Боб гурме, льобими!“ Аку е мъш [...]
16 май 2015

Ни щъ ни ляб, ни пасти, ни кифтета, от странна лудост съм обзета. Паласки вред стърчат трагично, мъжо ме гледа все критично. Затуй пудкрепа вий ми дайти, проблем страхотен е шъ знайти. Аслъ на всичко съм готова да стана Ана Курникова. Невъзможен глад от днес мъ гони, ни влизам [...]
19 април 2015

Ут две нидели кък сми скарани с кантаря и съм гу сритала да дреми у кюшету. Ич Наша Светлос с негу няа да разговаря, докат` ни фани да са дръша квалитетну! Доскору биваши, макар чи сяка сутрин, наместу „Съща си фиданка ма, Калино!“ пусрещаши ма охкащ, кисел и нацупен, [...]
15 февруари 2015

Оправдания пред жена с точилка в ръка Теоретично оправдание Повдигнах пътя до вкъщи на квадрат (това е на Питагор теоремата), и излезе, че през Карнобат ще се върна за същото време. Религиозно оправдание Бях на спирка „Баира“ – чаках, чаках – възкръснах. за икона позирах, после…вече бе късно. Криминално [...]
23 януари 2015

(из цикъла „Вицове в рими“) Властин Преялов, честен депутат от партията “Леви либерали за център в дясно”, повече познат със прякора си “Бихте ли ми дали”, в командировка в Източен Тимор Народното събрание изпрати, защото, убеден съм, няма спор, там всички са признати демократи. Щом кацна в екзотичната държава [...]
27 декември 2014

Ни моа са стърпя – ши са пуфала – са срещнах с оня дядку – със чувала. Са бях стрисирала – биз армаган чи ш`са размина, затуй кличах цял ден пукрай кумина. Гиздосах са сабахлям (йош пу тъмну), биз малку щях са гътна – дигнах кръвну, закот за два-три [...]
29 октомври 2014

Мен ли питаш? Старшина Натурев. Ала в село казват ми Глобаря. Зад завоя дебна. Във папуря. Ееееййййй такъв голям ми е радаря. Спирам вчера хубавица млада: – Дай си, викам, маце дукимента. Превишена скорост! – С тая Лада? – Влез! … И и показах инструмента. Спирам оняден мадама знойна. [...]
25 август 2014

(по темата от поетичния дуел)* – Та думаш, начи, няма да устани? Кът иска, да въри, мъ! Прав му път! Коситба, жътва, вади из бустаня – ут лято вечи мъ боли гърбът. – На кой му требе тука дъ устава? То беши жегя, беши дъжд, путоп… Дъл Господ нещу [...]
7 юли 2014

Инергуто ни взе по две душИ и кожа до месото ни утпори. Къде гу Госпуд да на съжали и да ги гръмни с топчито утгори. Аман ви казвам с тоя пърламент, аман ут финансялната им криза, замазват ни учите за мумент, пудмолно смъквът сетната ни риза. Бля- бля пу [...]
5 юни 2014

Како ф Кратунци става хич не вдявам! Разбяга са ни нам къде народа. То няма село, камо ли държава – ши си затрием зорлян генно кода. Ей кмета Катю хукна из мурето, на лодка еднодръвка да са кАчи. Заряза Земеделец Текейсето, а Горски пусна си дървосекачи. Калината пруяде сал [...]