По Робърт Бърнс

– Кой хлопа в този ранен час?
– Аз хлопам – се изцепи Диков.
– Върви си! Акции не искам аз!
– Не искаш? – удиви се Диков.

– Не зная как си се решил…
– Реших се – каза смело Диков.
– Васил е нещо наумил…
– Май нещо – предположи Диков.

– При мен да дойдеш току виж…
– Да дойда – рече кротко Диков.
– Не знам какво ще надробиш…
– Не знаеш! – потвърди и Диков.

– При тебе, ако дойда вън…
– Ела де! – мило каза Диков.
– Ще пратя Кралев тоя пън…
– Прати го! – съгласи се Диков.

– Или пък Севда, таз мома…
– Не става! – твърдо каза Диков.
– Защо? Да снима е добра…
– Не е! – отсече рязко Диков.

– Виж Тити пак се разрева…
– Не е сефте! – отвърна Диков.
– На него дай му ги сега…
– Но ти си с джиро – каза Диков.

– Тогава виж, мини в ‘Берлин’…
– Защо в Берлин? – попита Диков.
– Там има млад, успял един…
– Ще мина – каза Диков.

автор: неизвестен