Ма съм убава, ма Гино, чи съм и красива, и укото ми иното настрани утива, Митю как ли са излъга, да ма земи ф къщи, уткък ма видЕ подире, уттогиз са мръщи. Помниш ли гу вола татюв, дету ма маркира, уттогаз сиди ми дупка и водъ събира. Ам зъбИти [...]

Дофтура кат си замина другу на застигна, пратиа ни пак у село – сестра мидицинска, с ина къса бяла манта, с крАки ду нибету, ку я види дяда Попа ш`му фръкни сърцету. Оди тука и са фръцка, и билешки пиши, санким ногу му разбира учила й вишу. Ама ич [...]

Ф нашту село доди дофтур – спицилис – му викат, и уткъкту тука доди, сички му са тикат, кък ни ги булеши нищу, докАт ни дуфтаса, уткък кабинет утори, секи я скуласа. То ни бя да булидуват, чи крака да тътрят, чи кушмари да сънуват, и се там са [...]

Няма тъзгудишни тикви, йощ ни сми ги сяли. Га шги чакам да пуникнат, кОпани, чи брани… Пък ми трябат и мий спешну, щот мидали ш’ дялам – тиквени, ма то ней смешну. Дюс-бас ш’ награждавам! Тикви имам, ма ут лани пет-шес искуфели. Анджак ордени ши станат – тъкму за [...]

Фчера одих на реката, да са упера, ко ма срешна, аку знайти, фаща ма срамъ, луду младу по килоти, ис тревъта гази, викам, де тас бубулечка, мен да ма пулази. Чи от дракити занича, чи нишани мята, щу ни ми са сурна, сестро, фуста на зимята. Погледи ми фърля, [...]

У ткък та загледах, с туй кучи утподире, уттогис душа ми покой ни намира и сърце ми клето – рипа и са сучи, уткъде та мернах с туй дръгливо кучи. Ма красиф, напраен, със ини мустаци, въх, да та докопам, тъна у мераци. Ама са ни даваш, пусту, опустяло, [...]

Ристю кучи ми устави, ощи кат замина, вика – Тука да та пази, дукат съм ф чужбина. Ма ни знай, чи гу расождам ф паркуви зилени, и пудире ми са точат сума ти йергени, викат – Кучиту ли й вашту, ам каквай пурода? викам – Настрани ми стойти, дан [...]

Како й туй чуду? Дъл вуйна настана? У селу ни са вижда мъш и за илач… Винета, яз и йощ дис’тина пу мигдана са мотами накипрени напред-назад. И викам: – Моми, то са е видялу, чи неска няма гачи да въртим хуро, ами да видим ф хоримага ко е [...]