То бива убус, ама…

Сряда, 30 Април

То бива убус, ама…

1 август 2009

Смешни стихчета

Ма съм убава, ма Гино,
чи съм и красива,
и укото ми иното
настрани утива,
Митю как ли са излъга,
да ма земи ф къщи,
уткък ма видЕ подире,
уттогиз са мръщи.
Помниш ли гу
вола татюв,
дету ма маркира,
уттогаз сиди ми дупка
и водъ събира.
Ам зъбИти ми утпреде,
гаче кон ма й ритал,
мясту за ханджийски порти
имам,
ни ма питай.
Ма съм убава, ма Гино,
и крако ми куца,
утдалечи кат ма видиш,
мязам кат на буца.
И докат са раня, сестро,
уста ни затварям –
думам, викам, ни са спирам,
гладна се устаям.

А па клюка да испусна,
покрай мен да мини,
туй ни мой да бъди, санким,
нъл ша са спумина.

Дет съм убава, ма Гино,
ма съм и работна,
сам идин кусур си имам,
ич ни съм срамотна.
Мари, и кат са пугледна,
зер, чи са исприщвам,
то от убус мира немам,
чак ни са насищам.

Ма съм убава, ма Гино,
чи съм и устата,
пък надолу кат пугледниш,
санким у краката
кату солунски диреци,
ама баш дибели,
кату седна на миндера
сейно – каца зели.
У главъта да ти кажа,
ша са апстрахираш,
то ейца от кукумяфки
вътре да събираш.
Чи и Ставри кат доби са,
баш на мене мяза,
сичката ми убус зелу
и пак са присяга.

Тъй сми убави у къщи,
кат ни слагам Митю,
на сикървата прилича
кат съдрану ситу.

автор: Винета