А па клюка да испусна,
покрай мен да мини,
туй ни мой да бъди, санким,
нъл ша са спумина.

Ма съм убава, ма Гино,
чи съм и устата,
пък надолу кат пугледниш,
санким у краката
кату солунски диреци,
ама баш дибели,
кату седна на миндера
сейно – каца зели.
У главъта да ти кажа,
ша са апстрахираш,
то ейца от кукумяфки
вътре да събираш.
Чи и Ставри кат доби са,
баш на мене мяза,
сичката ми убус зелу
и пак са присяга.

Тъй сми убави у къщи,
кат ни слагам Митю,
на сикървата прилича
кат съдрану ситу.