автор: Винета Такава съм, у селу съм рудена, той, Митю ма издялка ут дърво, пък бях фиданка млада, чи зилена, ина шавлива, ду пуследнуту листо. За свирка рекуха, ни шá да стана, пък толкус ми са свиреши на мен, си мисляф някуй момък ши ма фани, ши свири, чи [...]

автор: Винета Гръм ма тресна, сестро мила, точну у челоту, и акълю ми са сурна чак накрай селоту, дет са Гатювити ниви, пресни , прикупани, там гюрлюци му са вирят ощи чак от лани. Гръм ма тресна, мари сестро, зе чи ма удари, дету пу света ма няма, ептен [...]

автор: Винета Ши са приместа, селу ли й тува, да пази Госпуд да са гътниш болен, ми дофтур ни идин ни са свъртя, какó ги прайми, бяа уш дуволни. Фнизапну тъй, зафана ма кракó, ей тука, някъде укулу таза, и ма були ни спира ич биля, ш`му са нивиди [...]

автор: Винета Бря, лизгавица у селу, мясту н`си намирам, ем ут къщи кат са лизна, чак у Катю спирам. И ми вика – Ма Винето, що ми щеш у двора, рекух – Извинявай, Кмете, бикнаф ти стубора! И съм седнала у пряспа, кату китка росна, Катю хукна да ма [...]

автор: Винета Ши са жЕна, друга няма, тръгнала съм вечи, за ергенин са калесах, ма ш`ма тестват гачи, чи ми вика – щи пустеля няколку чаршава, там ша легниш, чи зарана, мож да стани лафа. Ко да кажа, сагласиф са, де ли да утида, цанила съм са за булка, [...]

Къкту одя пу росата, кой ли ш`ма застигни, със тес шаренити фусти, чи да ги задигни, `неска билу ден личебен, сички жЕни в селу, ощи дет ни са добили, търчат за лечилу. Не, чи нещу съм булнава, ма и ас утивам, чи да гледам ритуала, там да са путривам. [...]

Секи ден писма ми пиши, уткъкту замина, с гълъби ми ги прувожда, чи дан са разминим. Пиши – мила ми Винето, скору шса пувърна, гледай да умиш клозету, чи дан та завърна, иначи та любя, либе, се за тебе мисля, снимка нямам, ма та повна – млада, пуривиста. И [...]

Одиф у градо на дофтур, то чи гняф ма фана, чи кък щяф да гу путкарам, ама зян дан стана. Вика – Булка, си рудена сал с гръбначен мозък, то затуй си изумена, ама дай нататък. Викам – Ко ли да ти кажа, ренгена тий счупин, щоту караш койту [...]

(пучти либовну на Винета) И стреснаф са! Ни пойчи сън ми доди! Пудсмърчаф дет са вика ду зури, закот кушмар сриднощен ма спуходи, ши кайш, гу й писал бачу Стивън Кинг! Нурмалну легнаф, да ричеш, чи бяф прияла… Завих са най-културну приз глава, мулитва си казАх и сетне съм [...]

Откак ми е, мила мале, месечина пълна, оттогава, мила мале, одя като болна. В пазвите ми, мила мале, жар гори от лани, ша исъхна, ша увехна, кат асми – небрани. Снощи вечер, мила мале, нещо ми притропа. Дъл не беше пусто пиле в двори да ми лопа? И излезнах, [...]