автор: Винета Що ни стана бати Бойку, ф нашту селу кмет, ш` лъсна ей с таквас усмивка, кът асми на плет. Сяка сутрин шгу циливам, дан са апстрахира, и кафе ши му наливам, сал дан са нирвира. Ем биля ш`гу умагьосам, фусти ш`си надипля, и край негу ша минавам, [...]

автор: Винета Си викам, ко такава блея ден пу ден, и гледам Ристю кък с ракия са жабури, дан са пумайвам ам ей тъй съфсем да зема да напрая маратури. Закот навън куга забръска сняк и зарзавата у лехити са смрангяса ши търсим за ракията мизе, рицепта няква беши [...]

автор: Винета (да са чите с аксент) Хади ставай би, Асан, аман боже, пак пиян, работата пак ни става, на фторични ша го дава. Стига бута, ма Айше, лягай тука на кюше, ша та прая да умиргаш, убавото ша намиргаш. Ного малко са дицата, се са губят из махлата, [...]

автор: Винета Уткъм миналта ниделя съм са изумила и у двора у лехити съм си пусадила расад ут кукошки пъстри дади ми Питкана гу пуливам сяка заран гу пливя, гу раня. Пък у курника ти думам люпя ут пиперя, дету ми гу дади Гина ощи унъс ниделя. Ич ни [...]

автор: Винета Си мисля, чи у селу трябва рет, ни можи да живейми бизразборну – махли, квартали, синур, зид и плет, нафърляни, напрау мий ниудобну. Ку доди ф село някой чужденец, ни мой му убисня къде живея, ду черквата, край попувия плет, надолу пу бустанската алея… Затуй си викам [...]

автор: Винета Низнам, ма се за риба одиш, такъми стягаш, пудриш си нусъ и чак нущИя у дума си идиш ку н`та натиря скору, ей ма на! То дет съм проста, ма у селу знам, чи няма гьол къдет да си гу кисниш, ни локва, червей да намокриш там, [...]

автор: Винета У селу сми с културата на Вие, а с въспитанийту напрау сми на Те, ма гачи кат са върним ут чужбина и са праструвами, напрау ний ни сме. Са казвалу „Пърдон” кога пърдиш у Франция научил гу случайну идин ут нашту селу – бай Камиш га пръннал [...]

автор: Винета /демек на Копиету/ Оня ден кръстИхми Натка дан сиди такава, ут куга са мота ф селу, а па ими няма. Попа личну я причИсти, нафура и дади, амен жезъл да цилуни, ама са угади. И я срещнахми сас кърпа и сас нова фуста, чи да оди жива [...]

автор: Винета Магьозна съм, напрау ща умаям, ей тъй нА, кат ти заблистя с учи, ни ша усетиш кък щи са замая свитъ, и ши са сурниш у мичти. Шма виждаш боса, вечер пу русъта, с прузрачна риза, дигната ф ръкъ, как стъпям леку, леку у тревъта, Бряяяя, суща [...]

автор: Винета Убава съм, ама проста, Гатю тъй ми каза, ма вупще ни са пуглежда, той на ко пък мяза. Да си гледа там уфцети, ко ли му разбира, дан би весник да пручети, чи са апстрахира. Имала съм килуграми, ногу съм тижала, гат съм стъпвала у къщи сичку [...]