ЛизгАвица
27 юли 2010
автор: Винета
| Бря, лизгавица у селу, мясту н`си намирам, ем ут къщи кат са лизна, чак у Катю спирам. И ми вика – Ма Винето, що ми щеш у двора, рекух – Извинявай, Кмете, бикнаф ти стубора! И съм седнала у пряспа, кату китка росна, Катю хукна да ма дига, чи ду мен са пльосна. И пудире ас са мъчиф, негу да извадя, дукат ръгна да са дигам, ф Катю са стуваря. Толкус мъка беши, сестро, ф лъзгавити двори, дукат зорлем са исправя, Катю ма сабори. |
И ми дума – ма Винето, стой за малку тука, викам – дупи ми замръзна, туй дан тий гюрлюка. Станаф, ем чи са иступаф, си забратка вързаф, и с галошити кат хукнах, гачи нещу бързам. Чи тугис кат са пудлизнаф, дукат са угадя, бес да искам са натресух, ф Гатюута уграда. И са мисла то у селу, сичку ф лед кат стана, дукАт да си стигна къщи, цяла дъл ши устана. |
Забавни надписи оттук-оттам
So Much Snow
Фъссс
Вятър да повее, зер вечи съм трудна
Превод на поема, написана от един африкански „Шекспир“