(пучти либовну на Винета)

И стреснаф са!
Ни пойчи сън ми доди!
Пудсмърчаф дет са вика ду зури,
закот кушмар сриднощен ма спуходи,
ши кайш, гу й писал бачу Стивън Кинг!

Нурмалну легнаф,
да ричеш, чи бяф прияла…
Завих са най-културну приз глава,
мулитва си казАх и сетне съм заспала
кат талпа, щот пу принцип тъй си спа.

Ама ни щеш ли,
трета дрямка караф
и са пумайвах ф сънища и де ли ощи не,
Винета кресна у съня ми приз дувара:
– Калинооооу, стани, чи пладня стана, диванеее!

И аз како!?
Таман да й утзяпам,
чи с тъс уста тичение у селу прай,
чи ку ни млъкни кат излеза ш’ я размятам…
И извиднъш си сички селски реплики забрайх!!!

Ни глас излазя!
Ниту шепут дажи!
Студена пот са стича пу врата…
и яз мълча и вуупще ни мой са искажа,
а пък Винета зей кат улава, нидей си игра!

ФтрищИх са!
Възгеч, ма, Калино!
Ши бъди я Муйсей, я Идън та прукле,
чи кат та видат да им висниш ф куци рими…

(Калиноооу, стани, чи пладня стана, диванее!)

И стреснаф са!
Дубря, чи бя Винета!
Биля насън ма варди убаата ми тя
ут ужасии, ут либови, ут пишман пуети…

(- Калиноооуууу…)

(- СтанАх, мари!!! )
(Ай затурИ я тъс уста!)

И глас завъдих пак,
сига тринирам…
Дан са надяват уптимисти ич,
усвен ф глава и ф глас да са гипсирам….

(Винетооооу, зако вупще събуди ма, кажи…)