Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот.
Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. Тогава наех и съседния павилион, и започнах да продавам кебапчета, кюфтета и наливна бира с „Дуфалак“. Бизнесът тръгна като по вода – в празнични дни едва смогвах да зареждам с тоалетна хартия. Както обаче често се случва, конкуренцията ми завидя, и ме накисна на ХЕИ. Дойде един инспектор, дегизиран като разносвач на пици, пи по бира, и когато успя да излезе от тоалетната, запечата павилиона.
Новата бизнес реалност наложи по-гъвкава бизнес подход. Обявих промоция „Приятел в нужда“ – двама души ползват на цената на един. В резултат на това се напълни с пестеливи гейове, на които не им се даваха двайсет лева за почасово бунгало в къмпинг „Врана“. Освен това всички от квартала взеха да ме наричат Мадам, а една нощ злосторна ръка написа с червена боя на тоалетната „Гейовете – в Мадагъскар!!!“ Неграмотник, поне да беше научил името на този континент!
Както и да е, прецених, че привличам излишно внимание, отмених промоцията, и наченах ново бизнес начинание – „Твойте кафеви очи“: сложих пред тоалетната две тонколони, и по цял ден въртях съвременни български поп хитове. Всички наоколо си падаха по Емилия и Кондьо, така че очаквах моята музика да ги…провокира. Познах. Да е жива и здрава Мария Илиева, само от нея изкарах за Опел комби. Започнаха да идват и напълно случайни хора. Наложи да направя две пристройки, за да успея да поема трафика. Не щеш ли, веднъж случайно мина Графа, и се закани да ме съди – за уронване на престижа на съвременните български творци. Или нещо подобно. Ще съди той, баба ми ще съди – вече мога да си позволя Марин Марковски!
Бях на годишните награди на БГ радио, да разуча новостите. Върнах се обнадежден – имам всички шансове да стана милионер.

автор: fadul