Дай една цигара

12 юни 2010

автор: Калина

Хванах я във изневяра!
Туй то, друго няма.
Дай сега една цигара,
неговата мама.

Снощи, снощи я заварих
с онзи гад съседа –
нея малко поударих,
той са разтрепера…

Че са вдигна гюрултия,
чак до небесата.
ОстанАхме без чинии,
ма спасихме брака.

Тя реве, аз псувам мъжки
както си е редно.
С позатегнати задръжки
не било модерно.

Аз съм бил виновен щото
не съм я разбирал.
Чувствала са тъй самотна,
не съм са прибирал…

Поотраснали децата,
работа все няма…
Питаш ли я как горката
е надвила срама.
Той комшията неволно
един път посегнал.
После – често и доволно
както ми изглежда.

Отвъртях и два шамара
пак профилактично…
Със рога да ма докара
мойта най-обична!

Твойта де я? Ти внимавай,
мож’ да е заразно…
НомерА ко ти предава,
ко та гледа мазно,

ако видиш, че въздиша,
докато простира,
или стихове пропише,
как ни я разбираш…

Пък тогаз, ела ми, друже,
аз ш’ти дам цигара.
Пази Боже да тий нужна,
за след изневяра.





Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)