Напрау сън ни ма спухожда вечи,
и час прис час пут сливата сидя,
дъл няа да мини пак да я пусегни,
дения или пък нущя.

Ма кви кумпоти щяф да си заторя,
и кунфитюри, тъй да си сваря,
ракия, чи уста да си наквася,
Въх да гу фана, маслу шму светЯ!

Сса сети той, биля ши му прилопа,
ниту дан ма пусегни, будала,
да доди ем на портити да лопа,
чи кат гу емна, чак на сливата ши гу кача!