Стар буклук кат са запали…

13 ноември 2011

Дяда Попа нъл е стожер
на мурала ф селу,
ама пусту му девойчи,
уткъде са й зелу,
чи му гази из акълю
и съня му зИма,
чак изикю си убърка,
пругувори ф рима.

И у черква га утадя
сякаш рипа, рипа,
щот мумата там са тътри,
грехуве да хлипа.

Тя, чи баба пупадия
нещу и са струва,
къкту й с лопаща чивия,
панаир сса чува,
вечер оди гу прибира,
чи дан са укъснява,
щот кат утървану тели,
път му утиснява.
Чи каквату ие устата,
у изикю крива,
ку да зяпни ш`гу нарини
къкту й с патрахила.

Турила ръце на делва,
гачи гръм ша тресни,
гледа колчем е стъпИла,
у будили пресни.

Вика – Попе, щи са случва,
нещу тъй биз времи,
ни е мойта тая нива,
дет ша я уреми.

Ко да прая кат дъртясаф
саму тъй утвънка,
па сърцету ми тъй младу –
на асмъ издънка.
И прилопва гату види
младу и зилену,
ф черква кат ми са дутътри,
тъй убездрешену.
Дърт буклук кат са запали,
саму пушек дига,
чи на тес гудини вечи
и акъл ни стига.

Тя и мойта фуста санким,
тъй сиди гуляма,
ма ни я въртя у селу,
гачи синур няма.

автор: Винета






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)