Физиката в стихове
9 септември 2011
Вятър духа, куче лае, Нютон моркови копае. Но пада ябълка ръбата и му се пръсва о главата. С псувни дървото той събаря. И всеки ден се туй повтаря… Тринайсета цицина зрее, докато оня проумее, че не главата, а Земята привлича със магнит телата… И после в бинтова одежда фаталния закон извежда. След бурна нощ, във златна вана |
Взрив … и облаци от пара носят се над малка гара. Бай Карно, оплискан в бира, пак си зъбите събира. Опитът му пак не случи – цикълът не се получи. Парният котел пак гръмна от идеята му тъмна: амбициран до небето да повдигне КПД-то, в машинарията си гнусна не въглища, барут той пусна! В кален гьол коза се дави |
Ха-ха-ха, това е добро!
Ми кък…
tova stohotvorenie me kefi
mn e qko
