Преди няколко дни ме запознаха с един човек. Не му запомних името, но ми го представиха като победител в конкурса „Мистър Дупе”. Бях шокиран от тази информация. Сконфузих се и в първия момент се направих, че не съм я чул, но човекът очевидно се гордееше с титлата си. Предполагам, че я е постигнал с цената на много усилия и може би жертви, но все пак – как може да се гордееш, че си гъз?
От друга страна пък – защо не… Ако това е единственият ти талант – защо да не го развиеш до съвършенство? Едни имат мозъци, други – задници. Така или иначе този случай ме хвърли в сериозни размисли и в крайна сметка стигнах до извода, че сме народ със силно развит състезателен дух. Мнозина са готови жестоко да се опозорят само и само за да са първи в нещо си. Устремът към победата винаги е бил по-силен в сравнение със страха от резила.

Миналото лято в един морски курорт бяха организирали надпревара „Мистър мокър слип”. Събитието беше широко отразено в медиите. Но така и не се разбра какво се е случило после с носителя на титлата. Дали този човек не се е превърнал внезапно в „Мистър настинали тестиси”?
А как да си обясним наличието на конкурс „Мис силикон”? Нормално ли е да парадираш с протезите си? По тази логика би могло да има и състезание „Мис Чене”, в което да оценяваме новите постижения на зъботехниката… И все пак като нация трябва да се възползваме от всенародния хъс за надпревара. Имаме шанс да поставим началото на редица нови конкурси, в които всеки българин да може да демонстрира даденостите и недоимъците си.

Най-активни в битките за подобни титли са жените на възраст 18-23 години. Те постоянно имат нужда да си доказват, че никоя друга не може да ги бие по курвалък. Но конкурсите в тази област са ограничен брой, а и дисциплините са доста банални: мокри фланелки, сухи сливи, врътки в ханша и мръснишки погледи. Към обнажената на сексуалната сергия плът трябва да се подходи с повече фантазия. Може например да се направи състезание „Мис Агбонлахор”. Целта на участничките е да лапнат цял банан и да кажат пълното име на футболиста на „Астън Вила” Гейбриъл Имуетинян Агбонлахор, без да се задавят. Ако две или повече кандидатки се справят еднакво добре, отиват на бараж, на който с два банана в устата трябва да произнесат името на туркменския президент Курбангули Бердимухамедов.

Наградата трябва да е една нощ в „Син Сити” с футболист. Самият Агбонлахор едва ли ще се навие да дойде заради някаква си разгонена селска пръчка, но тиквениците от нашето първенство веднага ще прегърнат идеята да удавят мъката от поредния мач с някоя орална миска. За по-улегналите дами ще организираме конкурса „Мисис „Не съм такава за каквато ме мислиш”. Пак ще е нещо с банани, но с повече актьорска игра – целта ще е да се назлъндисват и да се преструват, че за пръв път лапат банан или нещо подобно.
В сферата на строителството може да учредим приза „Храбрия строяч”. За този трофей може да кандидатстват всички чутовни предприемачи, които са построили над две хиляди апартамента в Слънчев бряг и Банско, а са продали не повече от два. Обзалагам се, че в този конкурс ще се пролеят повече сълзи, отколкото във всички турски сериали взети заедно.

Добре е да се даде възможност и на хората, които живеят само в интернет, да се състезават в нещо. В мрежата има стотици ярки пера на злобата, хиляди доказани плювачи, които денонощно са готови да мразят по всички въпроси. Те трябва да бъдат насърчени да насочат графоманията си в конкурса „Мистър Хейт”. Целта на надпреварата е да се установи кой може да псува и обижда най-разнообразно и изобретателно. Наградата за победителя е едномесечен достъп до всички форуми, от които вече е бил изгонен.

В последните няколко години много се разви конспиративното мислене, особено в някои кабелни телевизии. Има десетки предавания на хора, които със сигурност знаят откъде идват всички беди на човечеството. Стандартните виновници обикновено са ЦРУ, КГБ, олигарсите, турците и задължително евреите. Има, разбира се, и конспиратори с още по-богато въображение, които смятат, че за всички подривни дейности са виновни зъболекарите, диригентите и шахматистите. Убеден съм, че ще има доста претенденти за титлата „Мистър Параноя”.

Телевизиите създадоха и една нова прослойка от хора – риалити героите. Около 80 процента от пълнолетните българи вече са участвали в риалити-предавания, а останалите 20 процента се канят да го сторят. Най-много са хората, които не могат да танцуват, да пеят или да правят нещо интересно, но постоянно се явяват на кастинги, за да покажат, че не могат да танцуват, да пеят или да правят нещо интересно. За тези хора най-важното нещо в живота е да ги дават „пу тиливизура” и за тази цел са готови да платят с цената на нечовешки унижения. Битката за „Мис и Мистър Риалити” ще е изключително оспорвана, а накрая по традиция ще я спечели онзи простоват гларус от Приморско, който печели всички риалити-формати.
Или пък жена му.