Пуста Гана
5 ноември 2009
Уткъде у село доди тая пуста Гана, кметя, попа, даскалята, сън ни им остана. Млада, убава, напета, оди и са гъни, върти поглед, сучи устни, сочни кат малини. Се със късу са одява, с голи краки дълги, и са с мОмците задява, прави квото бъди. Уж на баба попадия да помага иди, а па попа подир нея само точи лиги. – Кат та фрасна, ща издъня, срАма та не фаща – вика баба попадия, хурката поклаща. – Ади стига ми са гнЯви, ти кат беши млада, ми бълбукаши в стомаха кату лимунада. Кметя зер като я зърна, падна му чинету, зина, ръгна подир нея, долу до дирету. А пък тя му са обръща цялата усмяна, – – Да та види тойта булка, дармадан ша станиш. |
Даскал Пенчо са облизва и ръце путрива, уткъде у село доди тъз млада коприва, иди ми да я угазя, кат комбайн да мина, у дома ми да улези, ша изгоня Кина. Баш пък сичкити я искат, ма ни са ришават, със чувала на главъта тъй да са одянат. |
автор: Винета
Септември – Деса Поетеса
Фотографии от Erik Johansson
Как се стига до пандемия