Пуста Гана

5 ноември 2009

Уткъде у село доди
тая пуста Гана,
кметя, попа, даскалята,
сън ни им остана.
Млада, убава, напета,
оди и са гъни,
върти поглед, сучи устни,
сочни кат малини.
Се със късу са одява,
с голи краки дълги,
и са с мОмците задява,
прави квото бъди.
Уж на баба попадия
да помага иди,
а па попа подир нея
само точи лиги.
– Кат та фрасна, ща издъня,
срАма та не фаща –
вика баба попадия,
хурката поклаща.
– Ади стига ми са гнЯви,
ти кат беши млада,
ми бълбукаши в стомаха
кату лимунада.
Кметя зер като я зърна,
падна му чинету,
зина, ръгна подир нея,
долу до дирету.
А пък тя му са обръща
цялата усмяна, –
– Да та види тойта булка,
дармадан ша станиш.
Даскал Пенчо са облизва
и ръце путрива,
уткъде у село доди
тъз млада коприва,
иди ми да я угазя,
кат комбайн да мина,
у дома ми да улези,
ша изгоня Кина.

Баш пък сичкити я искат,
ма ни са ришават,
със чувала на главъта
тъй да са одянат.

автор: Винета






Драсни коментарче по темата (ако може на кирилица, благодаря за което)

   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)