Аз знам, чи съм рудена със късмет!
Ут малка ощи сякак са усещах
и ут галошити нагоре кат ни съм у ред,
късметя няма начин дан ма среща.

Сифте ма блъсна рану…, ма куга!?
(тос белег на челоту ут тугаз ми й…)
Такъф ритник, чи… одма ма прустря.
Ут мен да знайти, санким, чи упасну й!

И ток ма й бил, съм падала ут кон…
И бизуспешну сé на плиткуту са давя…
Кат му путръгни на чиляк – върú му пу наклон,
кату на бясну кучи дрянуф’ти туяги.

Кат са разминахми утпосле – уж рахат.
Е, случва са да ма придебва у засада,
да ма пусритва най-внизапну изудзад,
ма кат пудсвикнах – ни мий изнинада.

Сига убаче мисла да гу срещна аз!
Сюрприз му готва, имам да му връщам…
БУНЖУР! кату му кресна с меден глас –
най-малку триста пъти шса прикръсти.

Ам тъй ми! Съм рудена със късмет,
ма той ни знай, чи е руден с Калина!
Кат му застана хилната на Ф утпред,
си мисла просссту няа му са размини!

автор: Калина