Затуй сига наокол съ углявах
за `арна булка, дет да ми й късмет.
`Ма де да търся тая китка?
Сал` трън до трън наоколо – зад плет!

Реших са – на `орото ша съ `фана,
та белким някоя ми влезе във око
и, менци щом напия, по залязну
с аверите ш` я метна връз седло.

Засукана мома там най- `аресах,
`ма слаба, братче – гъши пух в торба.
Мислúх, мислúх… кулай реших са:
ду старост моя булка ши йе тя!

Пошушнах на уши на вси другари,
чи тая нощ ш` крадем мума.
И рекух: дету накривя кълпакъ,
избраната ш` ми йе от тъз страна.

Е, `сичкото си бе по мед и мáсло,
`ма после буря яка съ изви
и вятър силен капата ми килна,
та… знам ли я къде я накриви.

Понесохме се в галоп юнашки
към назе – мале да съ просълзи.
Обаче Атанас през цяло време
ми дуднал: Лазо бре, бая тежи…!

`Ма кой да чуе той какво ми дума,
чи аз си бях в мечти облян,
но щом слезнáх и махнах чула,
пред `сички станах си за срам.

Щот`, вместо моята изгора,
съм `зел мома, тежаща сто кила.
То, нищо чи йе тежичка, обаче
с мустаки, с Боримечкова снага…
* * *
Нали назад не може – `зех си булка!
Сал мама кърши длани и реди:
– Късмет си йе това, ех, мили сине!
Добре, чи йе мома…! Тъй Бог разпореди!